en
На 29 октомври 2026 г., по време на EIC Info Day в София, беше обявено сертифицирането от Европейската комисия на процедурата за подбор на Националния иновационен фонд (НИФ) и на „Грантова схема за развитие на иновации с висок пазарен потенциал“ по механизма EIC Plug-In. За България това създава по-пряк път от националната подкрепа към EIC Accelerator.
За мен този резултат има особено значение — работата ми по темата започна още с разработването на европейските препоръки и продължи с конкретни предложения и последователна работа за прилагането им в България.
Като член на Борда на EIC бях един от тримата членове, пряко ангажирани с разработването на препоръките за синергии между националните и регионалните инструменти за финансиране и Европейския съвет по иновации. Приехме ги с Борда на 4 април 2025 г., а на 12 май бяха публикувани.
Препоръките обхващат три конкретни механизма: EIC Plug-In, подкрепа за носителите на Seal of Excellence и възможности за трансфер на средства от Европейския фонд за регионално развитие към EIC. Общата им цел е националните и европейските ресурси да се допълват и да осигуряват последователна подкрепа за перспективните иновативни компании.
На 2 юни 2025 г. представих конкретни предложения за прилагането им в България на среща с тогавашния вицепремиер и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев. Поставих необходимостта България да подготви национални програми за участие в Plug-In, включително чрез Националния иновационен фонд, който тогава беше в процес на преструктуриране.
Аргументът ми беше ясен: националното финансиране трябва да подготвя перспективните компании за следващия етап на развитие и да ги свързва с европейските възможности за инвестиции и растеж.
Продължих работата като член на Борда, включително в дискусиите на EIC InnoWidening Sofia 2025, проведено в рамките на първото в историята заседание на Борда на EIC в София.
Поставих темата и в писменото си обръщение до тогавашния президент Румен Радев, заедно с необходимостта от по-силни синергии между националните програми и европейските механизми. Подчертах, че тези въпроси изискват надпартийно внимание и институционална приемственост.
През 2026 г. продължих работата си по темата и като посланик на EIC. В началото на годината проведох среща със заместник-министъра на иновациите и растежа, на която получих информация за напредъка по част от поставените въпроси.
На 1 октомври 2026 г., на среща с новия министър на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев, отново поставих въпросите за Plug-In, Seal of Excellence и възможността тези механизми да бъдат включени в работата на НИФ.
На 29 октомври сертификацията беше обявена — почти 17 месеца след срещата с Томислав Дончев. Този резултат показва значението на последователната работа и проследяването на поставените цели през промените в управлението.
Какво означава това за българските компании?
Компаниите, преминали успешно националния подбор по Plug-In, могат да бъдат поканени директно към етапа на пълното проектно предложение по EIC Accelerator, без да преминават през етапа на краткото предложение.
Одобреният от Европейската комисия лимит за България е до 22 компании годишно, общо по всички сертифицирани програми в страната. Поканените компании могат да получат и бизнес коучинг за подготовката си.
Националният подбор по Plug-In не се отчита като неуспешно кандидатстване пред EIC Accelerator. Последващите откази по пълно предложение се отчитат по общите правила.
Пълните предложения се оценяват по същите критерии като всички останали кандидатури в EIC Accelerator. Сертификацията осигурява по-пряк достъп до този подбор, а финансирането зависи от резултата от оценяването.
Повече за практическите възможности за компаниите — на сайта на Националния иновационен фонд.
Поздравявам екипа на Националния иновационен фонд за бързата работа и успешното приключване на сертификационната процедура.
За мен най-голямото удовлетворение е да видя как препоръка, в чието разработване съм участвал, се превръща в реална възможност за българските компании — и да съм извървял пътя от европейската политика, през работата с националните институции, до конкретния резултат.
Следващата задача е повече български компании да бъдат подготвени да използват тази възможност. Именно затова продължавам да работя и за професионализирането на мрежата от национални контактни лица (NCP) — за да свържем по-прекия достъп до EIC с качествена подготовка, повече успешни български кандидатури и развитието на повече български технологии и компании с международен мащаб.